ПРОФ. ПЕТРАНКА ТРОЯНОВА,ДМ
УМБАЛ”ЦАРИЦА ЙОАННА-ИСУЛ”, СОФИЯ
Връзката между психически (душевни) и соматични (телесни) разстройства е известна от древността и разсъждения по тази тема се срещат още в трудовете на Хипократ.
Съвременната психосоматична медицина изучава взаимоотношенията между душевното или психическото у човека и физическото състояние на тялото му. Анализът на тези зависимости е едно от приоритетните направления в съвременните медицински изследвания и подходът за установяването на истинското съотношение между психическото и соматичното в състоянието на пациента все повече се признава във всички области на медицината .
Психодерматологията е раздел от дерматологията, разглеждащ причините, клиничните прояви, лечението и профилактиката на кожните заболявания (дерматозите), като отражение на постоянната, непрекъсната и динамична връзка между патологичните процеси в кожата и психическото състояние на пациента.
Изследването на психосоматичните аспекти от развитието на кожните заболявания е започнало отдавна. През XIX век в дерматологията се появяват понятия като „невроза на кожата“ и „психоневродермит“. Основателят на Виенската дерматологична школа Фердинант фон Хебра, изучавайки влиянието на психо-емоционалното състояние на пациента върху проявите на екзема, прави заключението, че „кожното заболяване може да се основава на качеството на психическото състояние, особено при депресия“ . Британският лекар Едуард Уилсън, за първи път използва термина „невроза на кожата“ и предлага като основен причинител за тази болест да се счита невротичният конфликт, който придружава преживяването на тревожност.
Днес проблемите на психодерматолотията предизвикват изключителен научен и практически интерес и са предмет на целенасочени изследвания. Целта е да се проучи комплексната връзка и отношението между кожата и психиката, проявени както в норма, така и при кожни заболявания или болести на психиката.
Съществуват редица кожни заболявания, за чието развитие психичното състояние на болните играе особено важна роля. В зависимост от ролята на психо-емоционалните фактори в тяхното развитие тези дерматози условно се разделят на две групи:
1.дерматози, за чиято поява психическите фактори играят основна роля
2.дерматози, в чиято етиология нервно-психическите фактори играят второстепенна, а не доминираща роля.
Установено е, че тежкият емоционален стрес е в основата на заболяването алопеция ареата (гнездов косопад) при 87% от болните и при 54% от пациентите със себорея. Описано е и възникването на локална или дифузна хиперхидроза (засилено изпотяване), като своеобразно отражение на определени емоционални преживявания (страх, тревожност, възбуда) под влияние на стрес.
Според съвременни изследователи, сърбежът, чувството за убождане и хиперхидрозата по длани и ходила могат да са проява на състоянието на тревожност при децата.
Акне, розацея, алопеция, псориазис и други кожни заболявания могат да се развиват в периодите на декомпенсация на шизофренията. Псориазисът се наблюдава при болни с шизофрения два пъти по-често отколкото в групата на психично здравите хора.
От обширните проучвания се установява, че психо-травматичните въздействия могат да играят пускова роля в срива на адаптационните системи на организма, което води до развитието на псориазис. С тежка психическа травма се свързва развитието на това заболяване при 52% от пациентите.
Пусковата роля на психогенните фактори в развитието на кожните болести се отбелязват при 76% от пациентите, страдащи от дисхидрозиформина екзема и 70% от пациентите, страдащи от атопичен дерматит.
Депресивното състояние и стресовото въздействие участват в патогенезата на червения плосък лишей, а устойчивото клинично възстановяване на болните след рефлексотерапия, психотерапия и при прилагане на меки психотропни препарати доказват тази причинна връзка.
В резултат на депресия може да се задълбочат трофичните нарушения на кожата и кожното стареене. При това епидермисът задебелява, появява се изразена сухота на кожата, особено на лицето, което от своя страна, допринася за развитието на хипохондрична фиксация. Застаряване на кожата, причиняват и други фактори, от които особено важно значение се отделя на натрупването на свободни радикали. Интересното е, че усилването на процесите на свободно-радикално окисление в кожата е характерно и за периодите на обостряне на атопичния дерматит и псориазиса. Получава се затворен кръг: разстройство от тревожно-депресивен тип, усилване процесите на свободно-радикално окисление, „медиаторен хаос“, разбалансиране на основни регулаторни медиаторни звена в някои части на нервната система – всичко това създава сложната картина и води до развитие на дерматозата, при което е трудно да се посочи първичното звено.
Честият стрес и постоянното напрежение влияят върху целия организъм и тяхното влияние се изписва върху кожата. Тя изсъхва, появяват се дълбоки бръчки, тъмни кръгове под очите, червени петна. С напредване на възрастта се увеличават стресогенните фактори, а възможностите за адаптация намаляват. В тези случаи е добре да се вземат мерки преди да се задълбочат последствията от психическото натоварване и преди появата на истинската дерматоза. Много полезни са физическите упражнения, разходките, достатъчният сън, здравословното хранене. Съществуват и много козметични средства – маски, подхранващи кремове и специални процедури, които могат да се използват за ревитализиране на кожата.
До тук разгледахме кожните заболявания, за чието развитие психоемоционалните фактори имат важно значение. От друга страна, връзката между психичното и соматичното се проявява и чрез психичните разстройства при болни с различни дерматози.
В множество проучвания е доказано, че до 80% от дерматологично болните страдат от психически разстройства; при това е установено, че преобладават разстройствата от депресивен и тревожно-хипохондричен порядък.
Депресията, с различна тежест засяга около една трета от пациентите, наблюдавани в кожно-венерическите клиники и се разглежда като един от важните фактори за хронифицирането на сърбящите дерматози. Тя се установява при половината от болните с розацея и невротични екскориации, както и при 1/3 от случаите с генитален херпес и сърбеж по кожата. Депресия, с тенденция към автоагресивно поведение е открита в 66% от 200 пациенти с атопичен дерматит (дифузен невродермит) и тези данни позволиха на някои автори да разглеждат заболяването като патологична проява на латентното вътрешно напрежение на пациента .
От средата на ХХ век вниманието на лекарите-психодерматолози бе фокусирано върху невродермита. Вече е доказано, че атопичният дерматит е придружен от страх, депресия, необоснована враждебност, тревожност или недостатъчно емоционална самостоятелност и намаляване на издръжливостта на стрес, прекомерна пасивност и други. Интелектуалното развитие на децата, страдащи от това заболяване, обикновено е над средното ниво. Те са преждевременно развити, но често са агресивни, в по-късен етап от живота стават тирани в семейството, егоисти или се превръщат в необщителни, подтиснати хора . Съществуват огромен брой проучвания, посветени на психопатиите при пациентите с атопичен дерматит, които се срещат 8 пъти по-често при тях, отколкото сред общата популация. Тревожно-депресивният синдром е водещ при тежък атопичен дерматит.
Психичните нарушения при пациенти с псориазис също се изучават широко При болни с тежък псориазис личностната тревожност е над реактивната. За тях е характерен тревожно-неврастеничния тип на отношение към болестта, характеризиращ се с безпокойство и мнителност, с гневни изблици, с увереност в неефективността на лечението или дори опасността от него. Според едно съвременно изследване, най-чести психопатологични нарушения при пациенти с псориазис са дистимията (73.4%) и повтарящите се депресивни разстройства (26.6%), а те оказват влияние върху протичането на болестта и ефективността на терапията.
Важните задачи на съвременната психодерматология е изясняванета на връзката между качеството на пусковия, психогенния (външния) фактор и конституционалните (вътрешните) особености на личността, които определят нейното реагиране спрямо стреса, а следователно и влияещи върху развитието на психосоматичното (кожното) разстройство.
Съвременните проучвания показват, че най-важните фактори, които могат да причинят развитие или обостряне на кожното заболяване, са наследствената предиспозиция, конституционалните особености на човека, неговия личен жизнен път и накрая, въздействието на околната среда. Така, в развитието на психогенното разстройство играе роля не само психотравматичното събитие, но и уязвимостта на психиката на пациента. Много хора могат да понесат изключително сериозни психически травми, а други лица развиват нарушения след най-незначителни събития.
Обобщавайки данните, можем да кажем, че съществува определен баланс между психотравмиращите (външните) и конституционалните (вътрешните) фактори, определящи развитието на заболяването. В някои случаи, основната роля играе стресът (напр. тежка загуба или рязка промяна в социалния статус), а в други случаи, появата на психосоматично разстройство е проява на личностни особености (напр. при декомпенсация на личностното разстройство или ендогенен процес).
Учението за връзките на соматичното и психическото, за соматичния резонанс на психическите процеси под формата на преходни или хронифициращи се функционални нарушения на вътрешните органи, в частност на кожата, преминава през цялата история на медицината. За съжаление, все още тази връзка по-често просто се декларира, отколкото действително се осъзнава и прилага при изучаването и лечението на различните заболявания. Ето защо е необходимо да се осъзнае, че успешно справяне с хроничните дерматози може да се постигне чрез по-широко прилагане на психосоматичния подход.
Човекът е единство от душа и тяло. Терапията на соматичните (телесните) проблеми- кожните заболявания трябва да включва и лечение на психическото страдание. При липса на развита болест, намаляването на стреса и напрежението са условия за млада и красива кожа.