В-к „ТРУД“, 11 октомври 2021г
COVID-19 увелечи и дерматологичните проблеми
Проф. д-р П.Троянова
1.Как се отрази пандемията от COVID-19 върху пациентите с онкологични заболявания?
Пандемията от COVID-19 повлия върху контрола на онкологичните заболявания в целия свят и доведе до редица последици, свързани със самата болест COVID-19 и с ограничения достъп до здравни грижи на болните с хроничните заболявания, включително рак. Забавянето на консултациите и изследванията доведе до нарастване на новооткритите случаи с напреднало онкологично заболяване. Спирането на плановите операции, лъчеле- чението и системната терапия оказа гибелни ефекти върху онкологично болните. В дългосрочен план се очаква неизбежно повишаване на онкологичната смъртност. Пълните резултати ще станат известни през следващите години.
2. Има ли вече обобщени данни как протича COV1D-19 при онкоболни?
Най-общо COVID-19 протича по- тежко при онкоболните. Тези пациенти са
силно чувствителни спрямо инфекцията и имат 5 пъти по-висок риск от заразяване спрямо пациентите без рак. Възприемчивостта им към COVID- 19 се влияе от вида на рака, клиничния стадий и приложената терапия. Поради биологични и имунологични фактори онкоболните боледуват по-често от COVID-19. Според едни проучвания, онкологично заболяване се открива при 1 -2% от болните с COVID-19, а според други – при 6-8%. Най-чест е ракът на белия дроб. При онкоболните се установява по-висока честота на сериозните клинични събития и усложненията. Тези пациенти по-често имат нужда от прием в интензивни отделения и апаратно дишане.
3. Увеличени ли са заради страх от посещение в кабинети тежките случаи?
Страхът от заразяване накара много хора да останат у дома, както и да избягват посещенията при лекар. Много пациенти прибягват до самолечение и прилагане на „вълшебните“ терапии, публикувани в интернет. Това доведе до влошаване на хроничните заболя- вания, вкл. онкологичните. Отложените прегледи и забавената диагностика са причина за късното откриване на онкологичните заболявания, а това прави лечението по-трудно и по-рисково. Все повече хора имат страх от загуба на работа и финансови затруднения, което също влияе върху вземането на решения относно лечението на болестите, включително рака. Оставането у дома доведе до някои нездравословни промени в поведението – наддаване на тегло, консумация на алкохол и тютюнопушене, липса на физическа активност, които ще имат дългосрочни последици за здравето на населението.
4. Отнасят ли се тенденциите за увеличаване на хората със злокачествени заболявания и за тези с рак на кожата?
Да, всичко, което казахме за онкологичните заболявания се отнася в частност и за рака на кожата. Отбелязва се, увеличаване на напредналите случаи на злокачествени кожни тумори, включително малигнения меланом. По време на пандемията лечението на злокачествените новообразувания на кожата можеше да бъде отлагано максимално до 2-3 месеца. По-голямото забавяне води до негативни резултати и може да влоши прогнозата, особено при болните с малигнен меланом.
5. Защо все повече хора се оплакват от дерматологични проблеми?
Необходимостта от защита срещу вирусите налага използването на лични предпазни средства – маски, очила, ръкавици, както и честата употреба на дезинфектанти. Личните предпазни средства, обаче, могат да причинят кожни нарушения и/или да влошат вече съществуващо кожно заболяване. Възпалителни обриви на лицето са наблюдавани след продължително носене на защитни очила. Може да настъпи влошаване на предшестваща розацея, себореен дерматит и сърбеж по лицето или да се появи акне. Плътно прилепналите защитни очила могат да предизвикат появата на уртикария от натиск. В едно проучване се съобщава, че при две трети от медицинските специалисти, полагащи грижи за пациенти с COVID-19 се наблюдава хиперхидроза (усилено изпотяване).
Това от своя страна, обуславя по-висок риск от бактериални и микотични инфекции. Честото измиване на ръцете и дезинфекцията могат да причинят иритативен контактен дерматит, поради нарушаване на бариерните функции на кожата. Установено е, че използването само на дезинфектанти се понася по-добре от комбинацията със сапун. Продължителната употреба на ръкавици може да причини хиперхидроза и хиперхидратация на роговия слой, с последващо нарушаване на епидермалната защита, мацерация и ерозия (разраняване) на кожата. Тези промени увеличават риска от алергичен контактен дерматит. За да се избегнат тези усложнения се препоръчва след сваляне на ръкавиците да се измият ръцете и да се приложи локален препарат за грижа. Много често сред лекари и медицински сестри се установяват професионални кожни заболявания и тяхната честота, според едно съвременно проучване, достига до 97,0% сред работещите на първа линия. Засяга се кожата на ръцете (84,5%), носа (83,1%), бузите и челото. Клиничните признаци са сухота на кожата, екзематизация и мацерация (подмокряне)
При болните с COVID-19 са описани генерализирани кожни обриви, представени с уртики, червени петна и малки мехурчета. Обривът често има токсо-алергичен, медикаментозен характер или е свързан с вирусни причинители. Често се наблюдава влошаване на съществуващи кожни заболявания, като атопичен дерматит, псо- риазис и розацея. Кожните прояви при COVID-19 изискват допълнителни проучвания.
6. Какви предизвикателства ни очакват и как ще можем да е справим с тях?
-Вече почти две години живеем в необичайните условия на пандемията от COVID-19. За всички е трудно – за болните, за медицинските специалисти, за всички хора. През изминалите месеци реакцията на медицинската общност беше необикновена, дори героична. Колегите работиха много и показаха, че могат да се справят с тежката ситуация. Защитата от инфекцията днес е особено важна и за това вече има средства. Ваксинирането на населението срещу COVID-19 е основният път за намаляване на заболяе- мостта и смъртността от тази коварна болест. Пандемията оказа своето опустошително влияние върху всички сфери на нашия живот – икономика, социални дейности, образование и други. Възстановяването ще бъде трудно и ще изисква много усилия. И все пак животът продължава. Хората са социални същества, имат нужда от контакти, приятелства, емоции. Ние трябва да се стремим да пренасочим колективните си усилия към дългосрочните предизвикателства, които животът днес поставя. В областта на здравеопазването трябва да развиваме промоцията на здравето и превенцията на болестите, да диагностицираме по-ра- но и по-точно нашите пациенти и да гарантираме, че всички болни ще имат достъп до качественото лечение, от което се нуждаят.